От известно време насам си мисля дали и аз да не си спретна един блог, но досега не се престрашавах. Срува ми се че разкриването пред толкова необятна публика си е тотален ексхибиционизъм, а и писането (да не говорим за публикуването) никога не ми е било любима дейност.
Но, някои намеци на съдбата (винаги има такива, само човек да е готов да ги види :)) напоследък ме накараха да си кажа "какво толкова", ако няма на кого да кажеш някои неща, то поне трябва да можеш да ги напишеш. Попаднах на едно чудесно забавно и мотивиращо писание тук. Всъщност, точка 2 и 3 ме мотивираха да се слея с тълпата (тоест с блог общността), а останалите изброени от Георги причини просто ми се сториха забавни.
В края на краищата заключих че искам да опитам да си подредя мислите (за което писменото изразяване помага) и да проверя има ли хора, които мислят (или не мислят) като мен.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Posts
No comments:
Post a Comment